Кристина Станкова – цветна палитра от къдрици, усмивки и позитивизъм

Кристина Станкова е учила специална педагогика и философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работи с деца още от студентските си години и с времето интересът и търсенията ѝ в областта на педагогиката единствено нарастват. Има разнообразен опит с Монтесори насоченост и сугестопедия в начален етап. Припознава отношението си към детското развитие в различни иновативни или вече утвърдени начини на преподаване, но за нея най-добрият формат е да ги съчетава. Смята, че различните методи резонират с различни аспекти от многопластовата личност, която често пропускаме да видим у малкото дете.

Какво те мотивира да бъдеш учител?

Мотивират ме основно две неща. Първото е дълбокият ми интерес към различните възможности да осигуряваме на децата пълноценно и развиващо порастване без насилие в свят, в който последното преобладава под най-различни форми. Вторият ми източник на мотивация е значително по-егоистичен. Това е приятното учудване, което ме връхлита при всяка среща с моето собствено ненасилствено порастване в различни моменти от работата с деца.

Какво са за теб децата?

Нещото, което не е съществувало в света преди тях. Това, което винаги предстои да разбера. За мен децата са препоръчителна посока на движение.

Твоят любим момент от преподаването е?

Моментът, в който бариерите „преподаване-учене“ и „свободно време-заето време“ са паднали напълно и интересът на децата не може да бъде удържан в рамките на вече предложения материал. В този момент виждам, че не само възрастните искаме децата да участват в процеса, както и че наистина има смисъл да търся пълноценна комуникация с естествения им интерес към ученето.

Когато беше дете, каква искаше да станеш?

Връхлитаха ме различни желания в различни периоди от детството ми. Исках да стана каква ли не, но в никой случай учителка.

Какво те привлече във Fusion?

Във Fusion ме привлече шареният, ангажиран и мотивиран екип от колеги, възможността да се чувствам едновременно свободна и подкрепена в работата си. Не на последно място са и допълнителните часове, които децата имат по изкуства и проектната насоченост на училището в образователната дейност. 

Кое е най-нестандартното нещо, с което си изненадвала учениците си?

След среща между тях и един от българските изследователи в Антарктида им предложих да напишем писма до Антарктида, в които да зададат всичките си допълнителни въпроси за пингвина Гошо, с когото се запознаха от презентация, и да си го получат обратно с печат. Накрая, вместо печат, получиха благодарствено клипче от изследователите, записано в Антарктида. 

Кое е най-странното нещо, което си правил/а, за да обясниш на децата нещо, което децата трудно разбират?

Спирам ги за момент и подхващам импровизирано на момента привидно несвързано пряко с темата обяснение, в което и те да участват активно.

Когато стана сутрин…

Допирам чело в челото на котарака си Джери или изчаквам той да го направи. Не на еднообразието! Винаги е приятно да срещнеш разбиране в нечии очи пък дори и те да са на домашния любимец.

В края на работния ден…

Се старая да си тръгна съвсем сама, за да чета в автобуса и метрото. Четенето в градския транспорт от къщи до работа и обратно променя живота ми. То разтоварва и в същото време вдъхновява. Пожелавам си все по-често да виждам млади хора вместо с телефони с книги в ръка в градския транспорт.

В свободното си време…

Се чудя какви задължения да си самоизмисля, и самоотложа, за да ги заменя с нещо, чрез което да предизвикам себе си. Междувременно слушам много музика, чета, разговарям с приятели, правя си разходки или кратки пътешествия сред природата, пиша, подреждам, пренареждам и кроя краткосрочни планове за личния и професионалния си живот. 

Имаш ли любима книга? Коя е тя и защо?

Имам много любими книги по най-различни причини.  Като първа любима, много препрочитана  и запазила челна  позиция до момента в съзнанието ми, мога да отделя “Параграф 22”. Причината е, че искрено ме впечатлява как проводникът на най-много болка и ужас от човечеството към човечеството – войната – е представен в такава изобличаваща точност, но с такава ненатрапчива и истински смешна ирония, прекъсвана няколко пъти от картини на дълбока тъга и разруха. 

Мечтая за…

Общество, в което човешкото достойнство заема безусловно по-важно място от най-красивата идеология, от най-грозната грешка и дори от физическото ни оцеляване.

Какво още искаш да знаем за теб?

Обичам да се шегувам на сериозни теми. И обичам да се шегуват с мен. Обичам да водя борби с гледни точки.

Как помагаш на света около теб да става по-добър?

Правя всичко възможно първо да му позволя да е лош. После опитвам да направя по-добра себе си. Светът става по-добър само, когато го приемаме, какъвто е. 

Какво още искаш да ни споделиш, за което забравихме да попитаме?

Любимите ми детски книжки са “Анн от фермата”, “Грийн Гейбълс” и “Братята с лъвски сърца”.

Пожелай нещо на децата.

Пожелавам на децата всяко от тях да намери собствената си свобода и да си я носи открито.