Евелина Мутафчийска

Начален учител

Мис Ева споделя, че обожава работата си, защото в нея успява да изрази цялата смесица от чувства, мечти и идеи по най-смисления начин. Тя получава своето образование в Софийски университет “Св. Климент Охридски” специалност Предучилищна и начална училищна педагогика. По време на практиката си продължава да надгражда знанията си като придобива множество удостоверения за завършени следдипломни квалификационни курсове, тренинги, семинари, обучения и други образователни събития.

Какво те мотивира да бъдеш учител?

Общуването с децата. Магията да давам и в същото време да получавам. Този процес е чудо, зареждане, баланс, разбиране, любов. Мотивира ме възможността да предам на децата онзи начин на поведение, който бих искала да виждам у всички възрастни – винаги да виждаш доброто у хората и да намират положителното във всяка една ситуация.

Какво са за теб децата?

Децата са наградата от живота. Децата са светлината в очите. Децата са мост към мечтите. Те са това, което ще остане след нас. Онези малки “фиданки”, крехки и уязвими, които вятърът на живота безмилостно брули, а ние (родители и учители) пазим и учим, докато не видим здраво стъбло, с пъстра и цветна корона!

Твоят любим момент от преподаването е?

Обичам атмосферата, която създават децата в класната стая. Обожавам енергията, която блика от заразителния им смях… Усещането е неописуемо. Любим момент – вперените погледи на децата, жадни да чуят думите ми, изненаданите детски лица, когато изследваме света, радостта от правилен отговор.

Друг любим, но и най-тъжен, е моментът в който се налага да си вземем “довиждане” както в края на деня, така и в края на обучението. Много е хубаво да виждаш как след всеки изминал ден, след всяка учебна години си тръгват по-пораснали, по-уверени, по-мотивирани и по-можещи.

Когато беше дете, каква искаше да станеш?

Лекар, хирург.

Какво мислиш, че те доведе във Fusion?

Случайността, но от друга страна вярвам в думите на Екзюпери, че:

“Не можем да избягаме от това, което трябва да ни се случи.

Вятърът ще ни отведе на местата, които трябва да посетим. Слънцето ще огрее хората, които трябва да забележим. Въздухът ще даде живот на ситуациите, които е нужно да оживеят. Нощта ще затъмни нещата, от които иска да ни предпази. Дъждът ще измие плачещите очи, а дъгата ще даде надежда. Отлитащите птици ще ни накарат да се замислим за някого. 

Тези и още много други неща ще се случат, но помни – нищо не е случайност.”

Кое е най-нестандартното нещо, с което си изненадвала учениците си?

Обичам да ги изкарвам от обичайната обстановка, в която се срещаме всеки ден. Ходили сме на театър, на кънки, лунапарк, цирк, кино, боулинг. Много е важно за мен да ги видя в другата им светлина, те мен – също.

Кое е най-странното нещо, което си правила, за да обясниш на децата нещо, което те трудно разбират?

Много трудно оценяват и разбират как имаме всичко, което присъства в ежедневието ни и приемаме за даденост. Започнахме от чашата мляко, която присъства всяка сутрин на масата ни и това ни отведе на екскурзия по пътя на млякото – от фермата, през мандрата до магазините. Обичам да им давам такива примери.

Когато стана сутрин…

Целувам всички у дома по много пъти, което ми дава заряд и мога с усмивка да планирам поредния динамичен ден.

В края на работния ден…

Старая се винаги да се прибирам удовлетворена от свършената работа и да не оставям задачи за следващите дни.

В свободното си време…

Прекарвам го със семейството и приятелите си. Винаги правим нещо ново и различно. Старая се да давам пример на сина си за това как човек не трябва да спира да се учи и усъвършенства всеки ден, да бъде адаптивен и да излиза по-често от зоната си на комфорт, за да се развива. Самата аз се опитвам в свободното си време да опитвам нови неща. Съвсем наскоро получих първия си урок по езда 😊

Имаш ли любима книга? Коя е тя и защо?

И то не една… Обичам книгите, които четеш като дете, но на всяка цена трябва да препрочетеш и като възрастен. Романът “Парижката Света Богородица” е пример за това. 

Мечтая за…

Мечтая за това да бъдем по-добри хора, да бъдем по-отговорни относно примерът, който даваме на децата си и да ги учим да бъдат добри хора, да вярват в себе си, да дават максимума от себе си и да се старят да надрастват себе си всеки ден. 

Как помагаш на света около теб да става по-добър?

Имам си каузи, в които вярвам, които защитавам и, за които се боря всеки ден.

Пожелай нещо на децата.

Децата са символ на надеждата, обещанието и потенциала. Желая им никога да не губят надежда, да си обещават всеки ден, че следващия ще бъде по-хубав и да имат потенциала да изградят един по-добър свят.