Мис Марина – учителят с много таланти

Мис Марина завършва музикалното училище НУФИ “Филип Кутев” със специалност народно пеене през 2016 г. Още от малка има интерес към изкуството, затова продължава висшето си образование в същата област. Вместо да продължи с музика, тя решава да развие таланта си като художник. Същата година кандидатства в СУ “Климент Охридски” със специалност изобразително изкуство, където е приета още на първо класиране. Завършва бакалавърска степен педагогика с изобразително изкуство, а след това и магистърска – начална и предучилищна педагогика. Днес Мис Марина е нашият учител с много таланти, който ще вдъхновява прекрасните ни първокласници.

Какво те мотивира да бъдеш учител?

Децата не са просто нашето бъдеще, те са основата на нашия свят, те са горивото на голямата човешка цивилизация, така че отговорността ни към децата е може би най-важната ни отговорност след семейната. Ако не се погрижим за тях по най-добрия начин, не можем да очакваме и за себе си нещо по-добро утре. Нито за цялото човечество. Мотивацията да стана учител е това, че искам да променям, да развивам, да оказвам ползотворно влияние и да дам своето към онова по-голямото и по-мащабното.

Какво са за теб децата?

Магия и настроение. Децата във Фюжън са прекрасни, талантливи и ще направя и невъзможното, за да изкарам на преден план най-силното от тях. Децата са пълни с идеи, настроение, пълни са с цвят и мелодия. Те са смисъл.

Твоят любим момент от преподаването е?

Когато видя прогреса. Когато видя промяната. Това е обаче само едно от най-любимите неща в преподаването. Изграждането на специална връзка в нашия Фюжън микросвят също е любимо. Влизайки в този свят, човек заема своята специфична роля и носи добавената стойност, за която е призван. Там те чакат десетки игриви очи и десетки будни умове. Посяваш и поливаш, грижиш се и градиш. Резултатът винаги си заслужава.

Когато беше дете, каква искаше да станеш?

Може би народна певица и художник, следвах своите таланти и ги развих. Но усетих, че мога да дам много от себе си и да бъда учител. То не е професия, разбира се. Който приема себе си като работник в училище, може би е добре да помисли за друго поприще… 

Какво мислиш, че те доведе във Fusion?

Желанието ми да не съм част от статичността и утвърденото, част от казионното и обикновеното. Фюжън носи динамика и модерност, това са сред най-атрактивните черти на Фюжън семейството.

Кое е най-нестандартното нещо, с което си изненадвала учениците си?

Трудно е да се открои едно нещо, но искам да споделя, че не ги спирам да мечтаят. Реалността се разширява от мечтите, колкото и да са невъзможни. Понякога те са нестандартни. Гледам да не им поставям граници. Детският ум и детското съзнание да бъдат в полет – за мен и за тях това е вдъхновение, а също и надежда, че утре ще бъда гордата учителка на успелите млади хора, позволили си да премахват граници.

Когато стана сутрин…

Давам храна на една прекрасна пухена котка и бързам да тръгна за часовете, където влизам с усмивка. Усмивката променя колкото добрата дума, че може би и повече…

В края на работния ден…

Продължавам да се усмихвам и запалено гледам да подредя приоритетите за другия ден. Хубаво е човек да планира до известна степен, докато е още в огъня. И може би “работен” не е точната дума. Нека бъде просто “в края на деня”. 

В свободното си време…

Чета, рисувам, пътувам, творя, измислям нови предизвикателства за децата. Обичам Балкана, в който съм родена, обичам морето. В свободното си време обръщам специално внимание и на природата и нейната многоликост.

Имаш ли любима книга? Коя е тя и защо?

Електронният дневник. Шегувам се. Любимата ми книга е тази, която ме развива. Кара ме да интерпретирам, да размишлявам, да взема нещичко за себе си. Да се развълнувам и да усетя порив, емоция…

Мечтая за…

Повече изкуство в нашия живот. То е начин да се изразим и да оставим следа. Изкуството ни прави това, което сме. Изкуството е нашето материално съзнание – там са нашите мечти, страхове, въжделения, там е нашият прогрес, то е мярка за еволюцията ни като живи същества.

Какво още искаш да знаем за теб?

Нека не разкривам всичко. Да оставя нещичко за намиране… (усмихва се).  

Как помагаш на света около теб да става по-добър?

Рецептата е простичка – правя това, което харесвам и мога. Винаги и по всяко време. Ежедневно. Не се натоварвам с дейности, които не са присъщи за мен, защото така бих започнала да разпространявам и мултиплицирам частици нещастие. Светът е по-добър, ако ние сме щастливи. Да, толкова е простичко. А за да бъдем щастливи, следва да правим това, което ни харесва. Няма ли настроение, губим целия смисъл. 

Пожелай нещо на децата.

Нека не бързат да стават големи. Да изживеят качествено, бавно и напоително своето прекрасно детство, пълно с безгрижие, игри и растеж.. Нека знаят, че ще бъдем до тях да ги подкрепяме постоянно. Децата са огромното ни богатство, призовавам да се грижим за тях като лична ценност. Колкото по-адекватно е това, което им дадем, толкова по-добър ще бъде светът ни утре. Заедно. Сега и в оставащите ни години на тази планета.