Учителят по време на… промяната като възможност
Един по-различен 24 май
Гледали ли сте филма „Предай нататък“? Историята на едно малко момче, което получи задача от своя учител да състави план (и да го задейства), с който да направи света по-добър. Идеята на героя е да помогне на трима души, а те вместо да му върнат услугата, да предадат нататък доброто, като помогнат на други трима души със същото условие, а всеки от тях на други трима и т.н.
Ще кажете, че темата за “заразното добро” е добре позната и чак прозаична. Но в този филм аз виждам нещо друго. Идеята за ролята на всеки един от нас в съдбата на другите. Вселенският сблъсък на две души и значимостта на една на пръв поглед случайна среща. Да помогнеш без да имаш изгода. Да подадеш ръка в труден момент на този, който има нужда, просто защото дължиш на Света да предадеш нататък доброто, което ти си получил.
Но в навечерието на 24 май си мисля за друг герой от филма. Този на учителя. Човекът, който познава много добре ефекта на пеперудата. Този, който вдъхнови детето, пося семето на мъдростта в него. Накара го да се замисли. Учителят, който задейства промяната в своя ученик, а чрез него и на целия свят.
Защото да си учител, не е професия, а мисия. Мисията да поддържаш пламъчето в детето, неговата изначална доброта, да го вдъхновяваш, да провокираш креативността му, но много често и да подадеш ръка, да го приемеш и обгърнеш с душата си.
Ние, учителите, носим в себе си призванието така, както лекарите – отвъд условията. Това се случи и през последните месеци – независимо от причините, довели до извънредното положение, ние постъпихме, както винаги е постъпвал Даскалът – намерихме начин да се адаптираме и да продължим да изпълняваме мисията си. Не просто да преподаваме, а да продължим да вдъхновяваме и да подкрепяме.
Да, не беше същото – нищо не заменя енергията и личния контакт. Миговете на общуване между часовете и извън класната стая. Изненадите, игрите на двора, споделените закуски, прегръдките. Бързите погледи, усмивките, малките знаци на приемане. Но когато камерата заработи и магията на часа започне, всички ние отново се потапяме в нашия си общ свят на букви, цветове, числа, животни, планини, чувства… И децата, като всичко живо в природата, намират своя начин да заобиколят препятствията и да продължат да се развиват. Стават изобретателни, адаптират се. Покрай тях и ние. А раздялата сякаш дори ни сближи повече. Защото си залипсвахме. Започнахме да ценим още повече миговете на заедност. Изненадите и жестовете на внимание. Виртуалните рождени дни станаха дори по-трогателни – всеки със своя фон на балони и лично направената парти шапчица. Общуването по-наситено и осъзнато, изискващо повече от всякога спазването на правила. Така се роди и нашият НЕТикет. Трансформирахме всичко, защото сме по-креативни от всякога.
“Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада”. Е, заедно си направихме най-вкусната лимонада. Научихме се да сме по-организирани, технологично по-грамотни, по-изобретателни в начина и на учене, и на преподаване. Дори опознахме семействата си по-добре, допускайки другите в своя дом и ежедневие.
Да, ежедневието ни също се промени. Вече не се събуждаме на път за училище и с разговори преди часовете. А сме всяка сутрин с любимите учители, които изглеждат още по-забавни и интересни, показвайки ни сутрешната гимнастика и артикулационни упражнения през малкия екран и увличайки целите ни семейства. В междучасията си пускаме музика и заедно танцуваме, а понякога излизаме с камерите си на двора и заедно, макар и разделени физически, поемаме от все по-свежия въздух и топлите слънчеви лъчи.
А уроците – те са по-шарени и разнообразни от всякога. Ние – учителите се научихме да синтезираме по-добре информацията, а учениците ни да са по-съсредоточени и организирани, за да се събираме в по-кратките учебни часове. Научихме се да ритмуваме с подръчни материали и да си изработваме сами музикални инструменти. Да спортуваме с помощта на предмети от бита. Да творим с подръчни материали. Да виждаме възможности във всичко.
Родиха се и нови форми на взаимодействие. Видео предизвикателствата станаха неразделна част от обучението, правейки го не само по-забавно за децата, но и олицетворявайки холистичността на човешкото познание. Заснемането на кратко видео разви не само уменията за проучване и обработване на информация, но и планирането, креативността, презентационните и сценични умения, музикалността на децата.
И така, без време за планиране и размишления, само за няколко дни, с общи усилия и много хъс, създадохме един по-различен, но не по-малко вълнуващ и пълноценен формат на обучение. Сякаш взаимно си предаваме доброто в този така различен и труден период на нашия живот. Защото животът продължава и наша мисия – на всеки един от нас, е да го правим все по-добър.
Смиляна Ангелова
Родител, Учител, Заместник-директор във Fusion School
