
Антония Димитрова Начален учител
Мис Антония определя себе си като разностранно развита личност, завършила е специалностите “Журналистика”, “Икономика и управление на бизнеса” и “Начална училищна педагогика”. Работила е 7 години в сферата на масовите комуникации, в радио и вестник, а след това се преквалифицира като начален учител по линия на програмата “Заедно в час”. Така намира своя път, свързан с преподаването, което ѝ носи смисъл и удовлетворение. Непрекъснато се обучава и надгражда уменията си за работа с нови и иновативни методи на преподаване. Водила е журналистически клубове с ученици, била е доброволец в Международната награда на Херцога на Единбург. Има опит като лектор на студенти от педагогическите специалности, участвала е в комисии, свързани с образователните политики.
Какво те мотивира да бъдеш учител?
Осъзнах какво дава педагогическата професия още преди да стана учител, когато водих извънкласни занимания по журналистика с група ученици. Тогава усетих удовлетворението да предавам знанията и уменията си, виждах как работата ми има смисъл и създава добавена стойност. Контактът с децата много ме обогатява, развива и ентусиазира. Учителската работа е изключително важна за поставянето на основите на личността на децата, които ще трябва да се справят с предизвикателствата на бъдещето. Мисълта да допринасям за интелектуалното, емоционалното и творческото развитие на децата ме мотивира да бъда учител. Когато посадиш едно дърво, не се възползваш веднага от сянката му, така е и в педагогическата професия – това, което съм посяла в децата, ще покълне години по-късно и тогава те ще берат плодовете на положения труд.
Какво са за теб децата?
Децата за мен са олицетворение на свободата, чистотата и красотата. Те са израз на искреното, спонтанно общуване, без преструвки и маски. Затова обичам работата с деца, те ми връщат вярата в хората, в добродетелите и съживяват тези качества в мен.
Твоят любим момент от преподаването е?
Обичам целия процес на преподаване – от подготовката, до реализацията, но най-любимият ми момент е, когато видя резултат от работата си – когато съм помогнала на едно дете да прочете първото си изречение, да пише текст или когато преодолее свой страх, притеснение и израства пред очите ми. За мен това е силата, красотата и смисълът в учителската работа.
Когато беше дете, каква искаше да станеш?
Когато бях дете, мечтаех да стана певица и адвокатка, но не станах нито едно от двете.