Ирина Кирилова-Пеева

Ирина Кирилова-Пеева Преподавател по Човек и природа
Какво те мотивира да бъдеш учител?
Избрах да бъда учител още в гимназията, когато помагах на свои съученички с уроците и писането на домашни работи. Харесваше ми да обяснявам това, което не са разбрали, да разказвам уроци, да бъда полезна със знанията си, а след това да виждам как съвместният труд дава резултати в часовете.
Да бъда учител за мен е мисия и голяма отговорност. Да практикувам тази професия означава много за мен – означава да давам знания на своите ученици, да ги уча на умения, свързани с предметите, които препопадам, възпитавам ги на любов към природните науки, уча ги на упоритост и постоянство, на труд, да бъдат борбени и постоянни в това, което правят. Да бъдеш учител не е само да знаеш определено учебно съдържание и да го разкажеш в час пред учениците. Това учебно съдържание трябва да достигне до децата, да го разберат, да го възприемат, да го осмислят, а след това да го приложат в часовете или в ежедневието си.
Веднъж попитах моя преподавателка защо предоставя безвъзмездно свои презентации на студентите си и на всеки, който я помоли, нали е вложила много усилия, време и безсънни нощи, за да създаде своя материал?
Тя отговори, че създаденото трябва да достигне до другите, за да се учат, а следващото ще бъде направено по-добро. Знанията и уменията са само на човека, тях никой не може да му ги вземе!
И аз, като тази моя преподавателка, предавам знанията и опита си, натрупани с много труд, на децата, за да се учат и да вървят напред. Силно вярвам в това, което правя!
Какво са за теб децата?
За мен те са слънца, те са вдъхновители и мои учители! Така, както аз им предавам минал опит, минали знания и умения, така те ме учат на новото, разкриват ми нови светове, а това ме вдъхновява и ме кара да вървя напред, да се уча, да бъда по- добра. Всеки ден учебният процес е двустранен.
Твоят любим момент от преподаването е?
Когато видя усмивките и грейналите им лица след като са победили, след дълги часове на усилен труд.
Друг любим момент е да виждам учениците си как работят заедно, как всеки гледа да допринесе със своя труд за постигане на крайната цел и как накрая са удовлетворени от себе си, от това, че могат да се справят сами. Това, че те придобиват увереност в собствените сили и способности, е много важно за мен.
Когато беше дете, каква искаше да станеш?
Имах няколко мечти. Една от тях беше да стана археолог. Беше ми интересно какво има в недрата на земята, исках да откривам нови неща. След това мечтата ми беше да стана лекар – сърдечен хирург, за да спасявам хората.