Кристина Михайлова е учила специална педагогика и философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работи с деца още от студентските си години и с времето интересът и търсенията ѝ в областта на педагогиката единствено нарастват. Има разнообразен опит с Монтесори насоченост и сугестопедия в начален етап. Припознава отношението си към детското развитие в различни иновативни или вече утвърдени начини на преподаване, но за нея най-добрият формат е да ги съчетава. Смята, че различните методи резонират с различни аспекти от многопластовата личност, която често пропускаме да видим у малкото дете.

Какво те мотивира да бъдеш учител?

Мотивират ме основно две неща. Първото е дълбокият ми интерес към различните възможности да осигуряваме на децата пълноценно и развиващо порастване без насилие в свят, в който последното преобладава под най-различни форми. Вторият ми източник на мотивация е значително по-егоистичен. Това е приятното учудване, което ме връхлита при всяка среща с моето собствено ненасилствено порастване в различни моменти от работата с деца.

Какво са за теб децата?

Нещото, което не е съществувало в света преди тях. Това, което винаги предстои да разбера. За мен децата са препоръчителна посока на движение.

Твоят любим момент от преподаването е?

Моментът, в който бариерите „преподаване-учене“ и „свободно време-заето време“ са паднали напълно и интересът на децата не може да бъде удържан в рамките на вече предложения материал. В този момент виждам, че не само възрастните искаме децата да участват в процеса, както и че наистина има смисъл да търся пълноценна комуникация с естествения им интерес към ученето.

Когато беше дете, каква искаше да станеш?