Един от създателите на Fusion и вечно изпълнена с нови идеи за „нещо повече“. Вярва в добродетелите и всеки нейн ден се опитва да учи хората около себе си на тях. Специалист по образование в сферата на приложните изкуства – Текстил и педагог по изобразителни изкуства. Зад гърба си има дългогодишен опит в областта на модния дизайн, бижутерията, преподаването по изящни и приложни изкуства. Участва в множество изложби в страната и чужбина. Стефи е ментор и преподавател в креативните модули по Приложна креативност, Моден дизайн, Илюстрация и Дигитални изкуства. 

Какво те мотивира да бъдеш учител?

Мотивира ме комуникацията между дете и възрастен, шансът да бъда част от детския свят, който е изпълнен с чистота, искреност, въображение и любов. Децата се доверяват много по-лесно, а аз от своя страна съм сигурна, че съм правилният човек, който винаги ще се отзове на моментното житейско търсене на детето. Ясно осъзнавам отговорността от възпитанието, даването на пример и изграждането на личности.

Основна мотивация за мен е цялостен принос за бъдещото общество, създаването на свят изпълнен с трезво мислещи, активни, смели хора с ГОЛЕМИ СЪРЦА, защото никой не може да е напълно щастлив, ако е само умен или реализирал се в професионален план.

Какво са за теб децата?

Децата за мен са дар. Те са безценни и развиват двустранно, както себе си, така и всички възрастни наоколо. Те неусетно те поставят в ситуации, в които си провокиран да преоткриваш себе си, да се променяш.

Децата са бъдещето и нашата надежда за по-добро. Децата са моята мечта за по-добър свят. Знам, че всяко време прекарано с тях е смислено, то е възможност за промяна.

Твоят любим момент от преподаването е?

Когато мечтаем заедно, когато говорим за глобални неща и децата се държат „по-умно“ от възрастните. Тогава си поставяме цели и си обещаваме никога да не се отказваме. Говорим си за това, че няма невъзможни неща и всичко зависи от нас самите. Важно е да знаем, че няма оправдания за бъдещето и миналото – ние сами проектираме своя живот, а той е обвързан с другите. Не живеем сами за себе си, защото сме участници в цялото и сме отговорни.

Когато беше дете, каква искаше да станеш?

Когато съм била на 4 години съм казала на майка ми, че като порасна голяма ще стана художник. С течение на времето съм оформила дори конкретна професия свързана с това – Моден дизайнер. По думите на моята майка дори в тази ранна детска възраст съм изглеждала уверена в думите си, тя е повярвала в мен и в тази моя мечта.

Мисията – ИЗПЪЛНЕНА!

Никога не съм се отказвала от мечтите си, от вярванията и търсенето си. Така не загубих фокус, не се отказвах и всичко, което правих ми носеше радост и спокойствие, че вървя по своя път, определен от мен самата.