
Виолета Калъпова Начален учител
След повече от 20 години в журналистиката, където играе различни роли, Мис Лети постепенно стига до учителската професия. Тя самата обича да учи. Ученето през целия живот за нея не е просто фраза, а част от пътя да разкажеш най-добрата история, като търсиш постоянно най-успешните средства така, че да стигнеш не само до ума, но и до сърцето на човека срещу теб. Сугестопедията е своеобразно откровение в пътя ѝ към преподаването – в началото на възрастни, които обучава на български език като чужд, а по-късно и за деца. Ученето чрез преживяване и представянето на знанието достъпно и забавно за нея е ключово за активиране на дълготрайната памет. Виолета е лицензиран сугестопед от Фондацията на проф. д-р Георги Лозанов и проф. Евелина Гатева, както и магистър по начална педагогика от СУ “Св.Климент Охридски”.
Какво те мотивира да бъдеш учител?
Мотивира ме желанието да помагам на децата да открият своя неповторим път, скрита сила – талант. Искам да им подавам ръка, за да разгърнат своя потенциал, да го овладеят, защото това ще отвори за тях вратата към най-смелите им мечти. Освен това за мен учителството е една от най-интересните професии. Тя дава много незабравими срещи и шанс да оставиш следа в сърцето на хората, особено в периода, когато се формират като личности. Поглеждайки назад, без съмнение мога да кажа, че една от най-трайните следи при формиране на мирогледа ми е от моята учителка от 1 клас 🙂
Какво са за теб децата?
Децата са най-ценното, което имаме. Децата са чисти, спонтанни и добри. Те са своеобразната “табула раза” (чиста дъска), където трябва деликатно и нежно да гравираме знания и опит, като отчитаме тяхната уникалност.
Твоят любим момент от преподаването е?
Един от постулатите на сугестопедията е: “Вярата, че нещо необикновено се случва”. Моментът, в който осъзная точно това, че тази магическа реакция от думи и емоции между мен и учениците ми има резултат – не само като знания, а и като човешко поведение. При най-малките това е изключително вълнуващо, защото аз вярвам, че училището за децата е не само извор на знания, но и морето на живота, където те се учат да плуват сами, под зоркото око на учителя си, разбира се 🙂