Ден за борба с тормоза в училище
На 24-ти февруари Fusion School отбеляза Ден за борба с тормоза в училище. Как и защо?
Защо?
Нов Български Университет се свързаха с нашето училище, за да ни призоват да отбележим този ден заедно. Предоставиха ни материали за направата на лястовици от розова хартия, което е и символът на този ден. Така е и наричан още – Ден на розовата тениска. Приехме сърдечно тази инициатива, защото вярваме, че всяко дете може повече. Също така знаем, че това е възможно, когато то е подкрепяно и е в безопасна среда. Организирахме и полу учебен ден, в дугата половина на който, децата участваха в различни активности.
Как?
Децата бяха разделени на малки групи и преминаха през три модула, които бяха насочени към осъзнаване чрез преживяване на важността и същността на темата за тормоза.
Кои бяха тези модули?
Модул 1 – Движение. Невербален тормоз в училище. Как с несъзнателни действия прилагаме тормоз върху някого. Опасни зони в човешкото тяло. Представяне на темата през игри и режисирани ситуации. Лично пространство и правото ни да го притежаваме. В този модул децата преминаха през ролята на жертвата и нападателя. Чрез забавление и движение децата отговаряха на въпроса „Как се чувстваш?“. Този въпрос поставен в точния момент накара децата да осъзнаят невербалните и на моменти груби интервенции, които често се оказват водещи в усещането и прилагането на тормоз.
Модул 2 – Рисуване. Децата изработиха оригами лястовици от розова хартия. Резултатът от съвместната работа на децата бе закачена като инсталация в училищните коридори и ги направи цветни с усещане за свобода и летеж.
Модул 3 – Музика и ритъм. Естествено, музиката като символ на свободата беше един от модулите ни. Всяка група създаде собствен ритъм, на който изпяваха текст на Недялко Йорданов – Песен за доброто.
Освен това всяка група научи и пя песента „Аз съм различен“, която ученик от 2А клас написа във връзка с нашите интердисциплинарни теми, вдъхновен от процеса на тема толерантност.
Всяка група завърши деня с изречението „Не на тормоза в училище, но не само днес!“.
Това беше един от дните, които трудно могат да бъдат разказани и разбрани, освен ако не се преживеят. Децата научиха много и, най-важното, задават си въпроса „как се почувства?!“.
