Преподавател по Химия и Физика
Димитра Канева Преподавател по театър, сценичен английски и английски език
Мис Дими завършва бакалавър по „Актьорско майсторство, театрално изкуство и театрознание“ в университета „Аберистуит“ и магистър по „Актьорско майсторство и театрално изкуство“ в Университета на Южен Уелс. Освен учителка, е и актриса, театрален артист, писателка и организатор на културни събития. Автор е на пиесата „Земя на копнежи“ и на стихосбирката „Падам нагоре“. Съосновател е на клуб за четене на пиеси „Драматекст“ и на клуб за художествена литература „Читателското местенце“.
Занимава се и с природозащитна и социална доброволческа дейност – посланик е на Европейския климатичен пакт, член е на управителния съвет на европейската младежка организация „Млади приятели на Земята Европа“ и е член на българската организация „Младежи за зелено бъдеще“
Какво те мотивира да бъдеш учител?
Мотивира ме най-вече възможността с учениците ми взаимно да се вдъхновяваме и да откриваме нови хоризонти.
Какво са за теб децата?
За мен децата са тези, които ни напомнят защо съществуваме и още повече – какво ни прави истински живи. Всяко едно дете носи със себе си цяла вселена, която изследва с въображението и любознателността си.
Твоят любим момент от преподаването е?
Трудно ми е да определя само един любим момент. Със сигурност един от любимите ми моменти е, когато учениците прилагат наученото на практика. Това ми показва, че това знание наистина е станало част от тях.
Когато беше дете, каква искаше да станеш?
Когато бях дете, исках да стана твърде много неща, всичко ми беше интересно! Това е и една от причините в един момент да се спра на актриса – професията, чрез която човек може да изследва най-разнообразни страни на живота, на другите хора и на собствения си вътрешен свят.
Какво мислиш, че те доведе във Fusion?
Във Fusion ме доведе мисията театърът да бъде разпознат в българската образователна система като нещо изключително ценно и важно за развитието на децата. А също така и желанието всяко дете да получи нужната подкрепа, за да мечтае, да учи и да твори смело, виждайки връзките между всичко в света.
Кое е най-нестандартното нещо, с което си изненадвала учениците си?
Досега е, че в час по английски съм учила мои ученици да плетат мартеници. През март месец, разбира се.
Когато стана сутрин…
…се настройвам за предстоящия ден, стараейки се да не подминавам никоя от красотите му.
В края на работния ден…
…си почивам, след което осмислям всичко, случило се през него.
В свободното си време…
…прекарвам време с близките си, чета, ,,храня се” с култура, правя торти, пътувам, плувам, но май най-вече танцувам суинг.
Имаш ли любима книга? Коя е тя и защо?
Имам много любими книги! Но ако трябва да препоръчам две – една класика и една съвременна – които смятам, че всеки ще е хубаво да прочете, те са ,,На изток от рая” от Джон Стайнбек и ,,Елегантността на таралежа” от Мюриел Барбери. Вместо отговор на въпроса ,,защо?”, споделям по един цитат от всяка.
,,С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горният пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”
Джон Стайнбек
,,…в крайна сметка животът е точно това: много отчаяние, но и няколко мига красота, когато времето не е вече същото. Сякаш нотите на музиката са скоба във времето, прекъсване, едно другаде тук, едно винаги в никога.’’
Мюриел Барбери
Мечтая за…
…световен мир, колкото и банално да звучи. Мечтая за повече емпатия и за достойно бъдеще за следващите поколения, в хармония с природата, а не против нея.
Как помагаш на света около теб да става по-добър?
Старая се да подобрявам света чрез отношението си към другите, чрез ежедневните си действия, чрез работата си и чрез доброволческата си и активистка дейност.
Пожелай нещо на децата.
Пожелавам на децата да блестят ярко, да сбъдват мечтите си смело, да са добри едни към други и никога да не губят детската си радост и възхищение от чудесата на света.