Ден на историите ОТ и ЗА детството
Скъпи деца, Оранжевият дом си пожела да имаме ден за историите от детсвото. Тъй като вие все още сте в този прекрасен период от своя живот, ви пожелаваме всеки един ден да е повод да си разказвате истории и да изживявате такива дни, за които да разказвате в бъдеще. Днес решихме да ви изненадаме и да отворим вратата към нашето детство. Да, представете си и ние сме били деца! Вашата задача днес е да опитате да познаете кой преподавател как е отговорил на предизвикателството „Опиши в 1-2 изречения своето детство“. За да ви е по-удобно, сме ви приготвили имената и отговорите на хартиен носител, който можете да си вземете от администрацията. Свързването на Име с Отговор, можете да го правите в междучасията, а истинските отговори ще бъдат закачени на елхата в междучасието преди последните 2 часа. Да видим, дали ще познаете кой какво е отговорил.
Преподаватели
- Мис Ади
- Мис Алекс
- Мис Анна
- Мистър Боби
- Мистър Дани
- Мис Дени
- Мистър Джерамая
- Мис Диди
- Мистър Димитър
- Мис Елза
- Мис Ива
- Мис Ивана
- Мистър Иво
- Мис Ирина
- Мис Зара
- Мис Ети
- Фрау Мария
- Мис Мони
- Мис Роси
- Сеньор Румен
- Мис Анабел
- Мис Силвия
- Мис Смиляна
- Мис Хриси
- Мис Цвети
Отговори на предизвикателството „Опиши в 1-2 изречения своето детство“:
- Аз бях „момченцето на тати“. На 4 ме записа на плуване и ме качи на ските. Бях палавичко дете и все с ожулени коленца. Общувах повече с момчетата в квартала. Играехме футбол, 21, мляко с какао, дама, карахме колела, катерехме се по дървета, крадяхме джанки.
- Аз пък пробвах всичко, което межеше да се пробва. От стандартните за момиченца балет, гимнастика и т. н. до курс по шах и програмиране, през езда и спортната стрелба, но най-вече БАСКЕТБОЛ – горкият треньор доста се постара да ме изгони, ама не му беше лесно.
- В училище бяхме много палав клас. Често имах идея да бягаме всички от час. И го правехме. Никога не съм разказвала това на децата си.
- Всеки ден през лятото ходих по три пъти на плаж и то с различни хора. Не излизах от водата. Вечер играех с момчетата на футбол и на стражари и апаши. В моментите, в които си бях вкъщи, си избирах от списанията портрети на известни личности и ги рисувах.
- Всяка ваканция ходех на село при баба и дядо и по цял ден играех навън с десетки деца от махалата не само без техника, но и без каквато и да е играчки.
- Да измислям хореографии на танци, да бъбря и да твърдя, че мечето на братовчедка ми е моето мече. Точка.
- Детството е безкрай игри пред блока и пълен джоб с топли слънчогледови семки.
- За моето детство ми напомнят различните ухания: лято – морска сол, ягоди, череши и много слънце;портокали и борови иглички – коледа, мириса на сняг е зимата. Зимната ваканция – ухание на нови книги. Ухание на кокичета и зюмбюли е пролетта. За Училището ми напомнят уханието на паркетол, тебешири колкото и да е странно, карамелизирани пуканки.
- Игра навън всеки ден. Баскетбол, кеч, футбол, колела, изобщо голяма веселба. След това дойде най-хубавата част от детството и моя живот изобщо. И това е балетното училище – танцът, актьорското, срещите и животът в група.
- Играех в свободното си време на криеница, народна топка и стражари и апаши, прекарвах няколко часа пред блока в тези игри. През уикендите карах BMX и скейтборд по рампите в квартала.
- Имах късмет да живея до голяма градинка с много дървета, храсти и цветя. В нея играехме на магазин с продукти от растенията – листа, клонки… Играех на футбол с момчетата и се люлеех по клоните на дърветата. Когато реших да опитам с една ръка паднах и… бях единствената първокласничка с гипсирана дясна ръка! Играехме на „стражари и апаши“, на“ ръбче“, на „дама“… Карах ролкови кънки в центъра на града.
- Имах три приятелки, с които скачах на ластик, играехме на семейство, готвехме с кал, пръчки и листа и си правехме „маникюр“ от цветни венчелистчета.
- Карахме като луди колелета в парковете и гората или пък се разделяме на банди и се стреляхме с фунийки по строежите или в запуснати къщи. Важното бе да е „приключенско“.
- Като дете бях много притеснителна, за разлика от моята сестра, която често нарушаваше правилата вкъщи и редовно бях нейното алиби. От 1ви до 6ти клас ходех на рисуване и спортни танци. Също така детско хоби са ми рисуването, всякакви креативни работилнички и разходки в гората. Много съм щастлива, че детската ми мечтана професия не се осъществи – да бъда конрола в градски транспорт.
- Като малък имах много богато въображение, създавах цели нови реалности… След като гледах филма Челюсти за едни страшни акули /неподходящ за 3-годишни…/, не можех да ходя по син килим близо половин година, тъй като си представях, че акулите ще ме хванат.
- Когато бях дете ме наричаха – Льо Белята! Сега съм се маскирала и само децата го виждат отново, понякога за щастие!
- Когато бях дете, обичах да излизам с моите приятели и да играем футбол заедно, също да се събираме вкъщи и да играем на най-различни настолни игри. Имахме си любима игра с карти, която се казваше „Magic“. Заедно понякога ходехме и на компютърни клубове, защото по това време не всички имаха компютри, а искаха да играят на компютърни игри. Тогава започнах да се занимавам и с музика и много обичах да свиря на китара и да пея заедно с най-добрия си приятел, който също беше музикант.
- Много обичах да карам колело и да се спускам по стръмните улици на село с лагерницата, която изобретихме сами с брат ми, макар едва да се събирах в нея…. от тогава си вървя висока. А с децата от квартала (бяхме голяма банда) си измисляхме криминални истории, разделяхме се на екипи и започвахме „голямото разследване“. Когато оставах сама обожавах да чета приказки и да рисувам героите.
- Много обичах плюшените играчки. Имах над 30-40. Закачах си ги вместо, картини на стените и прозорците. Сутрин, като се събуждах, първото нещо, което виждах, бяха те.
Много от тях си ги печелех на стрелбищата в лунапарковете, другите ми ги подаряваха родителите и баба ми.
Обичах да стрелям и да стоя в морето, докато ми посинее устата от студ. - Моето детство е със къси панталонки, с босоного лято и със песни звънки; с приятели щури, с войни квартални, между рицари храбри и битки локални; със шейни хвъркати и с книжки богати, със футболни топки и със федербал…………………не усетих как се озовах на абитуриентския бал! ДЕТСТВО-ВЪЛШЕБСТВО!!!!
- Обичах да обикалям с колелото навсякъде – съседните села, малко по-далечните, стигах даже и до планината. Сега е същото, само че с колата.
- От много малка експериментирам в кухнята. Готвили сме с мои съученички, приятелки, съседски деца, но мой верен Шеф-готвач си остава брат ми. Много обичах да опитваме различни рецепти особено сладкиши, кремчета и торти. Е, случвало се е и често всичко да отидев кофата. Благодарение на всички тези „експерименти“ се научих да готвя всичко (дори и месене на питка) още в 5 клас.
- Потъвах в книгите. Първо бяха комиксите „Пиф и Еркюл“ чаках с нетърпение да ми донесат нов. Бяха на френски – нямаше значение, и без това още не можех да чета, картинките стигаха. Поглъщах ги с очи часове наред. После дойдоха наред първите български комикси въобще – „ Дъга“ и „Чуден свят“. Когато се научих да чета започнаха приключенските романи с индианци, изследователи, луди учени. Автори като Карл Май и Жул Верн ги бях изучил. Минах на научна фантастика издирвах всяка една книга на писатели като Айзък Азимов. Четях с часове, докато ми изтръпне някоя ръка или крак, ставах разхождах се и после пак отново. Пред мен се разкриваха нови светове, странни планети, космически империи израстваха и загиваха пред очите ми. Когато излезеше нов фантастичен филм по някоя книга направо можеше да ме разочарова, та извънземните във филмите не бяха и наполовина толкова интересни, колкото в прочетената история, там не можеха да покажат и частица от това, което аз си представях докато ги четях. А аз можех да гледам всеки филм, който пускаха в киното. Баща ми работеше там и влизах безплатно в залата за прожектиране, но с книгите беше по-интересно. Видях много светове, изживях много животи, бях и в миналото, ходих и в бъдещето.
- Скъсвахме се да играем на пътни знаци и нещотърсачество, когато ни “забравяха” за цял месец при дядо ми. Можех да се покатеря на всякакво дърво, дори през ограда и можех да ставам невидима/неоткриваема като се сливам с него.
- Тичах из кварталните улици, стоях до през нощите в двора, за да си играя, мечтая и влизам във всякакви филми, дивеех с братовчед ми по цяло лято по улиците, смеех се по цяла нощ със сестра ми в стаята ни, спортувах много и обичах да играя с момчетата, които бяха доста бавни в тичането… но се получаваха супер турнири по баскетбол, вкъщи – танцувах и пеех на моя микрофон пред феновете ми – антената от телевизора и стената ми, облепена до всеки милиметър с плакати.
