Храната не е враг: разговор с Теодора Цветева с тийнейджъри, избори и осъзнатост

Храна с мисъл

В днешната среща в часа на Дома учениците от 4-ти до 7-ми клас имаха удоволствието да посрещнат Теодора Цветева – създател на Tedy’s Life и един от онези хора, които говорят за храната по начин, който остава в теб дълго след като разговорът свърши.

Темата на деня беше провокирана от все по-често срещана ситуация – тийнейджъри, които внезапно спират да ядат определени храни, избягват цели хранителни групи или отказват да пробват нови вкусове. Поведение, което често изглежда като каприз, но всъщност може да е сигнал за по-дълбоки въпроси, свързани със самовъзприятието, социалния натиск и начина, по който виждаме храната и телата си.

От здравословно хранене към здравословна връзка с храната

В разговора с Теди се гмурнахме в дълбокото – не просто кои храни са „полезни“, а каква е нашата вътрешна връзка с храненето. Кога ядем? Защо? Как се чувстваме след това? Усещаме ли глада си? Слушаме ли тялото си?

Теди ни напомни, че храната не е враг, а инструмент за грижа. И че нашето тяло заслужава уважение, а не наказания и забрани. Обсъдихме как лишенията, строгите режими и етикетите като „забранено“ или „токсично“ могат да навредят повече, отколкото да помогнат.

Храната има функция, но и значение

Сред основните акценти бяха:

• Да разграничаваме физическия от емоционалния глад
• Да не използваме храната като утеха, а да търсим други форми на подкрепа – разговор, движение, сън
• Да научим децата, че тялото им не трябва да изглежда по „определен“ начин, за да бъде обичано
• Да изградим осъзнатост и баланс, а не страх и вина

Отворен разговор, игри и примери от живота

С помощта на практически примери, ситуации от ежедневието и забавни интерактивни игри, децата имаха възможност да споделят своите мисли, съмнения и преживявания. Видяха, че не са сами и че пътят към хармония с храната минава през приемане, разбиране и любопитство – не през крайности.

Благодарим, Теди!

Срещата ни остави вдъхновение и теми за размисъл – не само за децата, но и за нас, възрастните. Защото примерът започва от дома, а любовта към себе си често минава през чинията.