„Моето тяло си е мое“ или защо е важно да говорим с детето за личните граници

Покрай всички стряскащи новини за случващото се с децата ни, нашият училищен психолог Мис Катя (Катерина Чонова) говори в предаването „Социална мрежа“ по Nova News по една тежка, но изключително важна тема – как да изградим доверие, да говорим открито с децата си и да ги научим да пазят себе си.

Най-сигурната защита за едно дете е връзката с родителя – онова доверие, което му дава смелост да говори, да пита и да споделя. Няма „срамни“ теми, когато става дума за безопасността на детето.

От нас децата трябва да чуят за физическите граници – че имат право да казват „не“, че никой няма право да ги кара да се чувстват неудобно или виновно.

Мис Катя напомня, че тялото помни и винаги показва, когато нещо не е наред. Най-важното е да наблюдаваме, да чуваме и да вярваме на децата си.

Гледайте цялото ѝ участие тук:
https://youtu.be/9pIQJLiiCLM

Вижте още по темата от Мис Катя

Понеже темата е важно, Мис Катя подготви специален материал в помощ на вас, родителите.

Сексуалното посегателство и експлоатация на деца е много по-разпространен проблем, отколкото обществото осъзнава. Дълго време върху него тегнеше мълчание – от страх, срам или нежелание да се изправим пред реалността. А реалността е тревожна: децата са уязвими, доверчиви и лесно могат да бъдат въвлечени в ситуации, които ги нараняват.

Според данни за Европа едно от пет момичета и едно от осем до десет момчета стават жертва на форма на сексуално насилие, като рискът е още по-висок при деца с увреждания. В повечето случаи (около 70–85%) извършителят не е непознат, а човек, когото детето познава и на когото се доверява. В същото време, девет от десет случая никога не стигат до полиция или специалисти, които могат да окажат подкрепа.

Как можем да предпазим децата?

Един от най-простите и ефективни начини е чрез Правилото на бельото. То гласи:
Никой няма право да докосва частите от тялото, които обикновено са покрити от бельото. И децата нямат право да докосват други хора по тези места. Това правило помага на децата да разберат, че тялото им принадлежи само на тях, че има добри и лоши докосвания, както и добри и лоши тайни.

Много родители използват историята за Кико и приятелката му Ръката – кратка и достъпна приказка, издадена от Съвета на Европа, която въвежда темата по ненатрапчив и разбираем начин. В нея се говори за приятелство, доверие и правото на детето да казва “Не”, когато нещо го кара да се чувства неудобно.

Какво е важно да научат децата

1. Моето тяло е само мое.
   Още от най-ранна възраст детето трябва да знае, че никой няма право да го докосва без негово съгласие – дори близки хора. То може да откаже целувка или прегръдка и няма нужда да се чувства виновно за това. Ако някой го накара да се чувства зле или объркано, трябва да знае, че може да потърси помощ от възрастен, на когото вярва.
2. Добри и лоши докосвания.
   Децата често не могат да разграничат кога едно докосване е подходящо и кога не. Помогнете им, като обясните ясно, че всичко под бельото е лично и никой няма право да го докосва. И че всяко дете има право да каже “Не”, когато нещо не му е приятно.
3. Добри и лоши тайни.
   Много насилници се опитват да манипулират децата чрез тайни. Важно е малките да разберат, че добра тайна е тази, която ги радва – например подарък за рожден ден. Лоша тайна е всяка, която ги плаши, натъжава или кара да се срамуват. Такава тайна трябва да се сподели с доверен възрастен, който може да помогне – родител, учител, лекар или полицай.

Кога и как да говорим по темата

Докато много родители изпитват неудобство да говорят за тялото и личните граници, децата обикновено не се притесняват от тези теми — те възприемат разговора естествено, ако ние го поднесем спокойно и с уважение. Едно дете никога не е “твърде малко” за този разговор. Можем да започнем още от най-ранна възраст. Например, когато сменяте памперса, можете да кажете предварително какво ще направите. Или предупредете “Сега ще те гушна… сега ще те цункам” Така детето учи, че има право да избира. Като дълбок печат в психиката на детето остават засрамващи игри, които излагат тялото му, или думи, които пораждат срам и неудобство от половите органи. На 2–3 години вече можете да говорите с него за частите на тялото, като използвате истинските им имена, без срамни думи. Постепенно въведете и Правилото на бельото. Темата не е за секс – тя е за безопасност, граници и уважение.

Може ли детето да преживява насилие, без да го сподели

Това е по-честият случай и причините могат да бъдат различни – страх, че няма да му повярват; срам какво ще си помислят за него другите; чувство за вина след заплахи от извършителя или просто липса на думи, с които да изрази преживяното. Тогава тялото изразява силните емоции. При по-малките деца това е особено характерно. При юношите мълчанието често е резултат и от стигмата – страхът, че обществото ще ги осъди, ще ги обвини или ще ги постави в ролята на “виновни”, вместо на потърпевши.

Какви са признаците, че нещо не е наред

• внезапна тревожност или страхове;
• кошмари, нарушения на съня;
• регрес (например отново започва да се напикава или смуче пръст);
• избягване на конкретен човек или място;
• промени в храненето и поведението;
• сексуализирани жестове или думи, нехарактерни за възрастта;
• изолация, раздразнителност или агресивност;
• оплаквания от болки в интимните зони без медицинска причина.

Важно е да знаем, че подобни физически, психологически или поведенчески симптоми могат да се проявят и при други състояния – като тревожност, стрес, адаптационни трудности или семейни промени – и не при всички случаи означават преживяно сексуално насилие.

Как да реагираме, ако детето сподели

Преди всичко и колкото е възможно в подобна шокираща за родителите ситуация, запазете спокойствие. Благодарете му, че е споделило и го уверете, че случилото се не е по негова вина. Изслушайте без да задавате насочващи въпроси, които да вменяват отговор “Той ли го направи? Това ли ти направи?” а по-скоро го насърчете да разкаже с негови думи какво се е случило. Тъй като е важно детето да не разказва многократно един и същ травмиращ го разказ, своевременно потърсете професионална помощ – консултирайте се за последващи стъпки на националната денонощна и безплатна телефонна линия за насилие над деца 116 111.

Какви могат да бъдат последствията

Последствията зависят от възрастта, продължителността на насилието и реакцията на възрастните, но често включват тревожност, срам, вина, проблеми със съня, концентрацията и ученето, както и трудности в доверието и интимността на по-късна възраст. При по-големите деца може да се развие депресия, склонност към самонараняване или ниско самочувствие.

Как родителите могат да помогнат за възстановяването

Да повярват на детето и да не го обвиняват – това е най-важната първа стъпка. Детето трябва да усеща, че е в безопасност и е заобиколено от хора, които му вярват и го подкрепят. Необходимо е у дома да има стабилност, предсказуемост и спокойна атмосфера, в която то може постепенно да се възстановява. Добре е детето да има свободата да говори, когато почувства нужда, без да бъде притискано или разпитвано многократно. Разговорите по темата е най-добре да се водят от специално обучени специалисти. Полезно е и родителите да потърсят терапевтична подкрепа – както за детето, така и за себе си – особено ако чувството за вина, шок или безсилие продължава и влияе върху ежедневието им. Възстановяването е дълъг процес, който изисква време, обич, търпение и ясни граници, за да може детето отново да повярва, че светът може да бъде добро и безопасно място.

Безопасността и безгрижието на децата зависят от нас – възрастните. Колкото по-рано говорим открито за това, толкова по-голяма е вероятността едно дете да бъде защитено и чуто.